четвъртък, 28 април 2016 г.

Тери Пратчет - 28.04.1948 г.







„Историите на въображението имат тенденция да разстройват онези, които нямат такова.“

„Писането е най-доброто забавление, което можете да си създадете.“

„Трябва да пиша, защото ако не го правя, скоро ще започне да ми блъска главата отвътре.“

„Винаги съм усещал, че това, което притежавам не е въображението – всеки има въображение. Това, което притежавам, е безмилостно контролирано въображение. Това, което изглежда като дива измислица, в действителност е много добре пресметнато.“

„Никой не усъвършенства ума си повече от един автор: прекарваш много време вътре в главата си, анализирайки какво мислиш за различни неща и накрая се появява философия.“

„Пет удивителни – сигурен знак за побъркан ум.“
~~~~~~~~~
Снимка:http://indy100.independent.co.uk/article/redditors-are-making-sure-terry-pratchetts-name-lives-on-forever--lJjYpijRag

Харпър Лий - 28.04.1926 г.







„Много повече от въпрос на изписване на думи, писането е процес на самодисциплина, която трябва да научиш, преди да се наречеш писател. Има много хора, които пишат, но мисля, че те са доста различни от онези, които трябва да пишат.“

„Бих посъветвала всеки, който иска да направи писателска кариера, преди да развие таланта си, да развие дебела кожа.“

„Всеки писател, който си струва, пише, за да се хареса на себе си. Това е нескончаема самоизследователска работа. Екзорсизъм – не е задължително да е на неговия демон, но на неговото божествено недоволство.“

„Днес, седемдесет и пет години по-късно, в едно пренаселено общество в което хората имат лаптопи, мобилни телефони, джобни плеъри, аз все още се ровя в книгите. Моменталната информация не е за мен. Предпочитам да се ровя сред купчини книги, защото когато се потрудя, за да науча нещо, го запомням.“
~~~~~~~~~
Снимка: https://www.theedgesusu.co.uk

Иън Ранкин - 28.04.1960 г.







„Не мога да пиша роман, докато пътувам, но мога да редактирам, да изпращам имейли и да решавам проблеми със сюжета. Завиждам на писателите, които могат да работят върху книгите си, докато пътуват, но на мен ми трябва домашните удобства и уют – кафе, музика, бисквити. Трябва да съм си в кабинета. Там мога да си играя на Бог.“

„Започвам деня си с кафе и вестниците, след това понякога се занимавам с имейлите. Понякога обаче се размотавам. В кабинета си имам уредба, пускам музика и сядам на канапето, когато размишлявам, пред бюрото, когато си записвам по-дълги бележки на ръка, или някъде другаде, ако пиша на лаптопа си. Компютърът ми не е последен писък на модата, дори не е вързан с интернет, но съм написал последните си седем или осем романа на него и ми върши добра работа.“
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.cbc.ca/news/canada/british-columbia/ian-rankin-q-and-a-with-crime-writer-1.3327300