Петя Дубарова - 25.04.1962 г. - 04.12.1979 г.

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета...”

„Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо... Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила...”

„Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://bg.wikipedia.org/

Уолтър Де ла Мар - 25.04.1873 г. - 22.06.1956 г.

„Господ е милостиво е разпоредил човешкият мозък да работи бавно: първо идва ударът, часове след него – обидата.”

„Посредствените мисли винаги са се движили по най-лесния път, като вода в стара канавка.”

„Час ужас е по-добре от живот в свенливост.”

~~~~~~~~~
Снимка: http://www.npg.org.uk/collections/search/portraitLarge/mw58059/Walter-de-la-Mare

Клод Мориак - 25.04.1914 г. - 22.03.1996 г.

„Нищо никога не може да започне, ако не си го позволим.”

„Безнадеждността е осъзнаването на времето като затвор.”

„Жената е едно неизпълнено обещание.”

 ~~~~~~~~~
Снимка: http://www.claudemauriac.org/

Джеймс Фентън - 25.04.1949 г.

„Най-общо казано, римата е маркер за край на реда. Първата римувана дума е като отправено предизвикателство, на което стихотворението трябва да отговори.”

„Разбира се, лирическата поезия е музикална в своята същност. Зная много добре, че това, което се случи на поезията през двадесети век, е че тя започна да се пише на брой страници.”

„Обичам да пиша сутрин и съм си създал съответната организация. Четенето и всичко останало го върша следобед.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.theguardian.com/books/2015/jun/16/james-fenton-wins-2015-pen-pinter-prize

Паджет Пауъл - 25.04.1952 г.

„Не би трябвало да се чувствате твърде комфортно, ако сте абсолютно сигурен за какво пишете.”

„Трябва да отхвърляте по всяко време всяко чувство за авторитетни романистки задължения, както разбира се и собствените си предварителни представи и идеи.”

„Подчинявайте се единствено на логиката на последователността от една дума към следващата. Или се подчинявайте само на обратното: на нелогичността на последователността; или – ако предпочитате – на логиката на непоследователността.”

~~~~~~~~~
Снимка: https://www.youtube.com/watch?v=tWOyvKp4JKI

Мелвин Бърджис - 25.04.1954 г.

„Предпочитам електронните книги. Зная, че хората са по-носталгични за хартиените издания, но от години ненавиждам цялата си къща, изпълнена с книги, които няма да прочета повече.”

„Като чисто време за писане, трябва да съм приключил до единадесет часа сутринта. Когато ставате към шест и половина – седем, имате доста време до единадесет, а след това денят ви е свободен, ако желаете да се занимавате с друго, макар че следобед ми се налага да проверявам увеличаващите се имейли.”

„Продължавайте да пишете, дори и да не ви се получава. Всичко е в редактирането, така че не се престаравайте в първия, втория и дори третия си вариант.”

~~~~~~~~~
Снимка: www.theguardian.com/culture/2013/apr/11/melvin-burgess-life-in-writing

Дороти Сейлсбъри Дейвис – 25.04.1916 г. – 03.08.2014 г.

„Няма друго такова снобско отношение като това, между бедните.“

„Всички знаем, че законът е над закона.“

„В известен смисъл историята е като разказ: зависи кой я разказва.“

~~~~~~~~~
Снимка: https://mysterywriters.org/dorothy-salisbury-davis/