„Не мисля, че е добре да се постигне твърде
много на твърде ранна възраст. Какво друго може да ти даде бъдещето, ако вече
имаш всичко онова, за което въображението ти е мечтало? Писателят бива откриван
веднъж в живота и ако това му се случи в много ранна възраст, невъзможността да
преживее този момент отново може да има в известна степен подривен ефект върху
личността му и – в крайна сметка – върху самата му работа.”
„Всеки писател когото познавам има проблем с
писането.”
„Никога не оставям нещо недовършено, щом съм
го започнал и не започвам, както казах, докато не го видя цялостно в ума си.”
„Когато прочета някъде, че някой е казал, че не
съм написал нищо по-добро от „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: „Че кой ли
е написал?”
„Не бързам. Казвам на надарените ученици в
курсовете за творческо писане, че им трябва търпение, че писането е трудна
работа, че то не е по-лесно за хората, които са най-успешни, но не препоръчвам
моята система на начинаещите писатели. Тя води до големи интервали между
започването на книга и нейното завършване.”
„Единствената мъдрост, която струва ми се съм
постигнал, е да бъда скептичен спрямо идеологията и аргументите на другите
хора. Склонен съм към скептицизъм и не обичам чийто и да било догматичен
подход. Не обичам нетолерантността, а догматичният човек е нетолерантен към
другите. Това е една от причините, поради които стоя настрани от всякакви
религиозни вярвания.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.theguardian.com/books/2015/mar/30/robert-mccrum-100-best-novels-catch-22-joseph-heller
