Силвио Пелико - 24.06.1789 г. - 31.01.1854 г.

"Макар да държиш на своята собственост, чест, дори на живота си, трябва да пожертваш всичко това, ако бъдеш призован от дълга си."

"От всеки дълг, любовта към истината с вяра и твърдост е най-велика."

"Те не знаят Родина, нямат и бог,

лагер е домът им, а мечът - закон."

("Енфернио де Месина", акт V, сцена ІІ)

~~~~~~~~~
Снимка: http://www.150anni.it/webi/stampa.php?wid=132&stampa=1

Джон Агард - 21.06.1949 г.

"Хуморът разрушава границите, намалява самовлюбеността, свързва хората и защото е забавен, в крайна сметка възпитава."

"Поезията живее в диханието. С нея сякаш се връщаме към онова общо нещо край огъня."

"Изпитвам известна емпатия към отрицателните герои. Според мен, част от тръпката на писането е именно възможността да се даде глас на обикновено безгласни хора."
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.bbc.co.uk/programmes/p01f2f5j

Рене Шар - 14.06.1907 г. - 19.02.1988 г.

“Вярвам в магията и авторитета на думите.”

“Децата и гениите знаят, че няма мостове. Има само реки, които се оставят да бъдат прекосени.”

“Няма значение дали думите или действията ти са груби или нежни. Единствено духът зад думите и действията ти изразява вътрешното си състояние.”
~~~~~~~~~~
Снимка: http://www.labyrinthiques.fr/2010/01/27/le-poete-quitte-lisle-sur-la-sorgue/

Фернанду Песоа - 13.06.1888 г - 30.11.1935 г.

“Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят – купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа – този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят – какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! – то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена вселена.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://coeur-grenadine.com/tag-fernando-pessoa.html?adb=1

Уилям Бътлър Йейтс - 13.06.1865 г. - 28.01.1939 г.

“Литературата винаги е лична, лична представа за света, личен опит. Тя може да стане значима само когато хората са готови да допуснат възгледите на другите.”

“Хората, които се уповават единствено на логиката, философията и рационалното обяснение оставят да гладува най-добрата част от своя ум.”

“Мислете като мъдрец, но общувайте на езика на хората.”

“Творенията на писателите не са нищо повече от настроения с лични имена, пуснати на воля из света.”

“Светът е пълен с вълшебства, търпеливо очакващи сетивата ни да станат по-чувствителни.”

“Отговорностите започват от мечтите.”

ФЕРГУС И ДРУИДЪТ

ФЕРГУС: От заранта те следвам из скалите,

а ти преливаш в най-различни форми.

Най-първом беше гарван, стар, с криле

непомнещи пера, след туй се совна

под оня камък като невестулка,

а пък сега доби човешки облик -

съсухрен сив старик, затулен в здрача.

ДРУИДЪТ: Какво насам те гони, кралю горд?

ФЕРГУС: Ще чуеш, между мъдрите най-мъдрий.

Додето съдех, редом седна младият

изкусен Конохар и с мъдри думи

за миг развърза възела, пред който

се бях стъписал - дадох му короната,

за да отмахна скръбните си мисли.

ДРУИДЪТ: Какво насам те гони, кралю горд?

ФЕРГУС: Хем крал, хем горд! Това ми е бедата.

Пирувам с людете си аз на хълма,

в горите скитам, рия с колесница

ръба на ромонливото море -

и все короната е на главата ми.

ДРУИДЪТ: Какво ще искаш, Фергус?

ФЕРГУС: Не корона, а блянната ти мъдрост да попия.

ДРУИДЪТ: Виж колко сиви, редки са косите ми,

лицето - хлътнало, ръката надали

ще вдигне меч, а пък снагата

трепери като стрък тръстика в буря.

До днес ни мъж е търсил помощта ми,

нито жена - моята любов.

ФЕРГУС: Бъхти се кралят, ала защо - да стане блян за другиго.

ДРУИДЪТ: Тогаз вземи ей таз кесия с блянове.

Дръпни връвта - и те ще те обвият.

ФЕРГУС: Като река животът ми тече

през форми. Виждам всичко, що съм бил -

зелена капка в хребет на вълна,

искрица върху сабя, бор на хълм,

стар роб, превит над мелничния камък,

прославен крал, на трон от злато седнал...

Все приказни неща, неща велики!

Но ето, всичко знам, затуй съм нищо.

Друиде, колко пелени тъга

са сдиплени във сивата кесия!
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.biography.com/people/william-butler-yeats-9538857

Джеймс Келман - 09.06.1946 г.

„Деветдесет и девет процента от английската литература разказва за хора, които никога не им се е налагало да се притесняват за пари.”

„Емпатията е от жизнено важно значение. Емпатията трябва да идва преди симпатията.”

„Очевидно, като писател трябва да се замислите защо работата ви предизвиква такова отрицание, защото това, което искате да прави, е просто да пишете истории възможно по-добре. Работа е проста: хората не искат да виждат себе си в литературата. Знаят, че на улицата има хора, които нямат пари, които вероятно са принудени да просят, но не искат да четат за тях. Това ги кара да се чувстват зле и искат да ги заметат под килима.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://pen.org/event/2013/03/20/lunchtime-literary-conversation-james-kelman-and-emmelie-prophete

Александър Сергеевич Пушкин - 06.06.1799 г. - 10.02.1837 г.

„Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.”

„Завистта е сестра на съревнованието.”

„Вдъхновението е необходимо в геометрията точно толкова, колкото и в поезията.”

„Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш.”

„Неуважението към предците е първият признак на безнравственост.”

„Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи. Завистта е сестра на съревнованието.”

„Хората никога не са доволни от настоящето, и имайки малко надежди за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.”

„Приказката е лъжа, но в нея има истина.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD

Екатерина Йосифова - 04.06.1941 г.

Ежедневен живот

Ежедневен

не опасен не значителен

нежен паяк.

Паяжина между звездите.

Какво ли казват там за мен

бръмбарът, когото неволно съм стъпкала,

молецът когото премазах нарочно?

Зад стената –

веселба на непознати.

Аз: любезен съсед,

който се оставя да бъде въвлечен.

Малко работа –

достатъчно, за да ми е добре,

недостатъчно, да ме потисне.

Донякъде: досещане –

мързеливо в дните на ненаситност,

ненаситно в дните на мързел.

А намерението,

това днешно бъдеще,

за всичко има грешен отговор.
~~~~~~~~~
Снимка: http://armymedia.bg/archives/17301

Мария Янакиева - 04.06.1981 г.

Възкресение

Над корени заровени в пръстта

все още никнат пролети с обичане.

Исуса как възкръсна на кръста –

така живот възкръсва за наричане.

Градиме храмове и цял живот

не стига да пресбъдваме мечтите си.

Когато храмовете станат гроб –

душите им? Те разпнати от дните са.

Но тези дни, от земният им път,

в които раждат свойте бели истини.

Изтлели бавно, както тлее плът,

но вечен код предават по наследственост.

А тези бели истини все още спят.

И спящи пак се раждат в поколения.

Събудени душите ни ще възкресят

животът земен – в своето спасение.
~~~~~~~~~
Снимка: http://yanakieva.blogspot.bg/

Томас Харди - 02.06.1840 г. - 11.01.1928 г.

„Според мен поетът трябва да изразява емоциите от всички епохи, но своите собствени мисли.”

„Щастието е само епизод от общата драма на мъката.”

„Поезията е емоция, вмъкната в рамка. Емоцията трябва да от природата, докато рамката - от изкуството.”

„Много са нещата, странни за вярване, но нищо не е толкова странно, че да не може да се случи.”

„Защо жената може да види от разстояние това, което мъжът не може да види отблизо?”

„Ако Галилей беше казал в стих, че светът се върти, Инквизицията щеше да го остави намира.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Hardy

Уолт Уитман - 31.05.1819 г. - 26.03.1892 г.

„Един писател не може да направи за хората нищо по-необходимо от това, да им разкрие безкрайните възможности на собствените им души.”

„Бъдещето не е по-несигурно от настоящето.”

„Какво е това, което изразяваш с очи? Изглежда ми повече от всичко написано, което съм прочел през живота си.”

„Изкуството на изкуството, славата на изказа и слънчевата светлина на буквите е просотата.”

„Тайната на всичко е да пишеш изливайки се, пълноводно, да напишеш всичко без колебание, без да се притесняваш за стила му, без да търсиш подходящо място и време. Винаги съм работил така. Грабвах първото парче хартия, първото стъпало, първото бюро и пишех, пишех, пишех... Пишейки на момента улавяте самият пулс на живота.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.biography.com/people/walt-whitman-9530126

Йохан Лудвиг Тик - 31.05.1773 г. - 28.04.1953 г.

„Кой не забелязвал понякога колко странно се преплитат нишките на живота ни? Често пъти подходящият момент идва само за миг. Ако го пропуснем, губим месеци и години.”

„Този, който се възприема като образец на мъдрост, със сигурност ще извърши някаква изключителна глупост.”

„Времето преминава през нас безразлично. То не знае нищо за нашите радости и тъги. Води ни с ледена ръка все по-дълбоко и по-дълбоко в лабиринта.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.shakespearealbum.de/biographien/ludwig-tieck.html

Гилбърт Кийт Честъртън - 29.05.1874 г. - 14.06.1936 г.

„Добрата книга разкрива истината за нейния герой. Лошата книга разкрива истината за нейния автор.”

„Да си журналист до голяма степен значи да съобщаваш, че лорд Джоунс се е споминал, на хора, които изобщо не се подозирали за съществуването на лорд Джоунс.”

„Изкуството, както и морала се състои в това да прокараш чертата някъде.”

„Поради някакво странно объркване, много днешни критици преминаха от предположението, че една велика творба може да не е популярна към това, представата, че една творба не може да бъде велика, освен ако е непопулярна.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://blogs.thegospelcoalition.org/trevinwax/2016/01/21/how-a-29-year-old-g-k-chesterton-flipped-4-arguments-against-christianity-upside-down/

Николай Лилиев - 26.05.1885 г. - 06.10.1960 г.

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха,

с тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха!
~~~~~~~~~
Снимка:http://www.razberi.info/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/2704-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-1885-1960

Едуард Джордж Ърл Булър Литън - 25.05.1803 г. - 18.01.1873 г.

„Доброто сърце е за предпочитане пред всички глави на света.”

„Можем да разочароваме най-лесно самите себе си.”

„Свежият ум поддържа тялото свежо. Градете идеи днес, проучвайте идеите от миналото, а за бъдещето – имаме достатъчно време да мислим, когато стане настояще.”
~~~~~~~~~
Снимка:https://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Bulwer-Lytton

Жерар дьо Нревал - 22.05.1808 г. - 26.01.1855 г.

„Сънищата ни са втори живот

Легнахте си в леглото. Настанихте се сред познатите ви неща, чаршафите, просмукани със собствената ви миризма и спомени, сред одеялата, главата ви откри позната и мека възглавница, обърнахте се настрани, докато свихте крака към корема, сведохте глава напред и прохладата на възглавницата докосна лицето ви; след малко, след малко ще заспите, ще забравите всичко, всичко ще забравите в мрака.

Ще забравите всичко: жестоката сила на по-висшите; необмислено казаните думи, глупостите, работата, която не сте успели да свършите, ограничеността, предателството, несправедливостта, равнодушието; онези, които ви обвиняват и ще ви обвиняват, безпаричието си, летящото време; времето, което въобще не минава; онези, с които не сте успели да се съберете, самотата си, срама си, неуспехите си, безпомощността си, жалкото си положение, бедите, всички беди ще забравите след малко. Доволни сте, че ще забравите. Чакате.

Заедно с вас чакат и вещите около вас, онези обикновени и познати шкафове в мрака или полумрака, чекмеджета, радиатори, маси, подставки, столове, дръпнати завеси, съблечените и захвърлени дрехи, пакетът ви с цигари, кибритът в джоба на сакото ви и чантата, часовникът ви; и те чакат.

..................................................................

Ако все още не съм успял да заспя, мои любими читатели, превръщам се в нещастен влюбен, следя нишката на спомените си и търся образа на изчезналата любима, отварям всяка врата в града и търся следи от нея и собственото си минало във всяко помещение, където пушат опиум, където нещо се разказва, във всеки дом, където се пее...”

„Епитафия

Той мина своя век ту като в бляскав пир

Ту влюбен и самин, ту странен и сиротен,

Ту като никой друг, ту като стотний стотен –

Докле смъртта дойде при него най-подир.

И той я увеща за малко да почака,

Докле последен стих написа в самота;

В ковчега легна сам и угаси свещта –

И върху свойта гръд ръце той сложи в мрака.

А често бе ленив и гаснеше унило;

В мастилницата му засъхваше мастило –

И туй, що тук узна, съвсем бе малко то.

И в онзи зимен ден, щом от живота земен

Той бе позован към друг, наречен тук нетленен,

Замина, питайки: “Аз дойдох, но – защо?”

~~~~~~~~~

Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/G%C3%A9rard_de_Nerval

Александър Поуп - 21.05.1688 г. - 30.05.1744 г.

„Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.”

„Лекотата в писането идва от изкуството, не от шанса, както тези, с леките движения, са се научили да танцуват.”

„Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.”

„Най-сериозните хора са най-доверчиви.”

„Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.”

„Думите са като листата на дърветата: когато са много, плодовете са малко.”

„Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.”

„Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.”

„Характер, който в живота обикновено се нарича 'приятен', е съставен от вежливост и фалш.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Pope

Чарлз Симич - 09.05.1938 г.

„Няма подготовка за това, да станеш поет. Пет години да копаеш гробове с добри томчета с поезия в джоба, ще свършат същата работа, като всеки университет.”

„Поемите, които пиша, са невъзможни. Камъни, които плуват.”

„Тишината е единственият език, на който говори Господ.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.thefamouspeople.com/profiles/charles-simic-5955.php

Пеньо Пенев - 07.05.1930 г. - 27.04.1959 г.

Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето-
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш. 
~~~~~~~~~
Снимка: http://epicenter.bg/article/Na-14-godini-Penyo-Penev-se-prostrelva-zaradi-momiche/72821/11/90

Робърт Браунинг - 07.05.1812 г. - 12.12.1889 г.

„Незнанието не е невинност, а грях.”

„Обсегът на човека трябва да надхвърля неговите разбирания, иначе за какво е раят?”

„Любов, надежда, страх, вяра - те съставляват човечеството. Те са неговите белези, символи и черти.”

~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Browning