Димитър Димов - 25.06.1909 г. - 01.04.1966 г.

"Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."

"Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят."

"Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така? Защо всичко е илюзия - животът, смъртта, желанието да бъдем обичани... "

"Оставете морала настрана!… Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувствуваш морален."
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=65335

Юлия Кръстева - 24.06.1941 г.

"Депресираният човек е краен, мрачен атеист."

"Когато звездното небе, гледката на морската шир или прозорец от цветно стъкло, хвърлящ цветни петна, ме зашеметяват, се появява цял куп от значения, цветове, думи, милувки, аромати, гледки, движения, които се появяват, покриват ме, отнасят ме далеч и ме пренасят отвъд нещата, които виждам, чувам, мисля; "възвишеният" обект се разтваря във възторга на бездънната памет. Памет, която момент по момент, спомен по спомен, обич след обич превръща този обект в ослепително сияеща точка, в която се взирам, за да бъда."
~~~~~~~~~
Снимка: http://offnews.bg/news/Kultura_33/IUliia-Krasteva-idva-u-nas-tarsi-sauchenitci-i-priiateli-ot-detstvoto_357902.html

Селия Рийс - 17.06.1949 г.

“Според мен, най-важното при изграждането на герои е да си ги представяме като реални хора и да мислим за себе си: как се запознаваме и как опознаваме хората. Описваме различията и поведението им.”

“Всички писатели са различни. Някои са започнали да пишат, когато са били деца, други, като мен, са започнали да пишат като възрастни. Някои пишат всеки ден, други – когато имат време или имат желание. Някои планират всичко в подробности, други никога не планират нищо.”

“Идеите се раждат от всичко. Номерът е да ги запомним. Имам бележник, в който нахвърлям всичко, което ми мине през главата и което ми се стори интересно.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://www.flickr.com/photos/9014509@N06/6071485780

Екатерина Йосифова - 04.06.1941 г.

Ежедневен живот

Ежедневен

не опасен не значителен

нежен паяк.

Паяжина между звездите.

Какво ли казват там за мен

бръмбарът, когото неволно съм стъпкала,

молецът когото премазах нарочно?

Зад стената –

веселба на непознати.

Аз: любезен съсед,

който се оставя да бъде въвлечен.

Малко работа –

достатъчно, за да ми е добре,

недостатъчно, да ме потисне.

Донякъде: досещане –

мързеливо в дните на ненаситност,

ненаситно в дните на мързел.

А намерението,

това днешно бъдеще,

за всичко има грешен отговор.
~~~~~~~~~
Снимка: http://armymedia.bg/archives/17301

Мария Янакиева - 04.06.1981 г.

Възкресение

Над корени заровени в пръстта

все още никнат пролети с обичане.

Исуса как възкръсна на кръста –

така живот възкръсва за наричане.

Градиме храмове и цял живот

не стига да пресбъдваме мечтите си.

Когато храмовете станат гроб –

душите им? Те разпнати от дните са.

Но тези дни, от земният им път,

в които раждат свойте бели истини.

Изтлели бавно, както тлее плът,

но вечен код предават по наследственост.

А тези бели истини все още спят.

И спящи пак се раждат в поколения.

Събудени душите ни ще възкресят

животът земен – в своето спасение.
~~~~~~~~~
Снимка: http://yanakieva.blogspot.bg/

Пеньо Пенев - 07.05.1930 г. - 27.04.1959 г.

Поръчение

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето-
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш. 
~~~~~~~~~
Снимка: http://epicenter.bg/article/Na-14-godini-Penyo-Penev-se-prostrelva-zaradi-momiche/72821/11/90

Пенчо Славейков - 27.04.1866 г. - 10.6.1912 г.

Поет

С оръжие в ръка бе заловен

той на Балкана и пред съд доведен.

Последен изпит беше него ден,

и неговия отговор последен.

„Вий питате какъв съм! Втори път,

чесъм поет ви вече отговарям.

Защо въстанах? – казах пред съдът,

но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх

на неговите рожбици, цветята –

и привечер кога ги милва лъх,

и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях

от юг им птички идваха на гости.

Аз от дете с тез птички другарях,

че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,

каквито ази пеях – и каквито

сте и от други чували до днес;

то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, сгряно от лучът

на божието животворно слънце,

и во което песните растът,

като в поле посеяното зрънце.

Такова слънце в моето сърце

не грееше: то в мрачина бе клето...

И ази грабнах пушката в ръце

да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,

на радост рожби, радости да сеят.

Поета – тъй небото отреди –

да пей, свободни птички както пеят...”

Присъдата бе смърт. На другий ден,

преди зори, обесиха поета.

Ръмеше дъжд и вятъра студен

като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа

там на липата, дето той издъхна...

Откакто на бесило стана тя,

там песента на птичките заглъхна.
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.sabori.bg/liter_fest/view.html?oid=1880

Петя Дубарова - 25.04.1962 г. - 04.12.1979 г.

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета...”

„Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо... Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила...”

„Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://bg.wikipedia.org/

Валери Петров: 22.04.1920 г. - 27.08.1914 г.

„Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?”

„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът „И така може” е недопустим в изкуството.”

„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.”

~~~~~~~~~

Снимка: https://www.24chasa.bg/

Радой Ралин (Димитър Стефанов Стоянов) - 22.04.1923 г. - 21.07.2004 г.

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”

„Безсънието на гладния е най-честната телевизия.”

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.”

„Докато го надявам, надявам се...”

„Вярата е фасадна форма на страха.”

~~~~~~~~~
Снимка: http://www.highviewart.com/radoy-ralin-30-krilati-misli-1461.html