сряда, 4 май 2016 г.

Робин Куук - 04.05.1940 г.







„Със ставането си сядам да пиша, дори ако ми се прави нещо друго. Още преди време разбрах, че човек трябва да се пришпорва, да развие подобна дисциплина. Необходимо ми е отделно място в къщата, където да пиша. А писането не е лесно, изисква доста големи усилия.”

„Ако трябва да избирам отново, пак ще завърша медицина. Гледам на себе си по-скоро като на доктор, който пише, отколкото на писател, който се е случило да бъде и доктор.”

„Често се шегувам, че ако книгите ми спрат да се продават, винаги мога да се върна към мозъчната хирургия.”

„Повечето от големите писатели които зная, са имали някаква друга кариера, преди да станат писатели. Това и казвам на начинаещите писатели: да натрупат опит в дадена област, независимо дали ще е медицина, преподавателска кариера или нещо друго.”

~~~~~~~~~
Снимка: https://pt.wikipedia.org/wiki/Robin_Cook_%28escritor%29

Греъм Суифт - 04.05.1949 г.






„Ако имам някаква трайна вяра по отношение на писането си, то тя е в силата на въображението ми и се надявам въображението ми винаги да ме изненадва, да ме дърпа и води по неочаквани пътеки, също както се надявам, че то ще продължи да ме изправя срещу някои неща, които ще припозная като своя особена територия, което също е процес на откриване, а не на предубеждение.

Нямам притеснения за потенциала на художествената литература като такъв или за привилегията и радостта (въпреки агонията) да пиша. Къде другаде бихте могли да имате такава свобода в изразяването? Къде другаде бихте могли да комбинирате по такъв богат и интимен начин света на идеите и света на конкретната реалност? И къде другаде може да знаете – или поне да се надявате – че за всеки индивидуален читател всеки акт на сътрудничество между автор и читател, самото преживяване, ще бъде някак различно? Имам огромна вяра в това невидимо, съвместно преживяване, макар че докато пиша, никога не мисля за читателя.

Струва ми се, че художествената литература върши по свой специфичен начин това, което всички трябва да правим: да вложим в умовете си преживявания, които не са наши. Това не е малко или лесно нещо – всичките ни морални и социални претенции са заложени върху него. Така че също нямам притеснения и за важността на белетристиката.”

~~~~~~~~~
Снимка:  http://www.spectator.co.uk/2014/07/england-and-other-stories-by-graham-swift-review/