Лорънс Блок - 24.06.1938 г.

"Ако искате да пишете художествена литература, най-доброто, което можете да направите е да вземете два аспирина, да се изпънете в тъмна стая и да изчакате желанието да мине."

"Нещото, което ми помага е да си позволя да пиша лошо. Казвам си, че днес ще напиша своите пет до десет страници, които - ако желая - винаги мога да ги изтрия на следващата сутрин. Нищо няма да съм загубил: да напиша и да изтрия пет страници няма да ме върне по-назад отколкото ако съм си взел почивен ден."

"Една моя приятелка - също писател - казва: "Онези, които прекарват почти всеки свободен миг в компанията на измислени хора, имат склонност да са малко странни."

"Упорството срещу предизвикателството е основна част от работата на писателя. Ако наистина не ви интересува много това, да избегнете лесното обезкуражаване, вероятно наистина трябва да вършите нещо друго."

"Ако действително изпитвате желанието да напишете нещо и да забавлявате някого, просто напишете книгата си. Дори ида не промените ничий живот, може да предпазите някого от една или две безсънни нощи."

"Промяната в броя на издателствата е невероятна. Някога бяха дузини, сега са една шепа. Има много успешни романи, които са били отхвърляни повече от двадесет и пет пъти, преди да намерят издател. Къде ще намерите днес двадесет и пет издателства?"

"Колкото по-малко внимание обръщам на това, какво искат хората и повече на това, какво ми се пише на мен, толкова по-добре се справям."
~~~~~~~~~
Снимка: http://tuesdayagency.com/lawrence-block

Силвио Пелико - 24.06.1789 г. - 31.01.1854 г.

"Макар да държиш на своята собственост, чест, дори на живота си, трябва да пожертваш всичко това, ако бъдеш призован от дълга си."

"От всеки дълг, любовта към истината с вяра и твърдост е най-велика."

"Те не знаят Родина, нямат и бог,

лагер е домът им, а мечът - закон."

("Енфернио де Месина", акт V, сцена ІІ)

~~~~~~~~~
Снимка: http://www.150anni.it/webi/stampa.php?wid=132&stampa=1

Юлия Кръстева - 24.06.1941 г.

"Депресираният човек е краен, мрачен атеист."

"Когато звездното небе, гледката на морската шир или прозорец от цветно стъкло, хвърлящ цветни петна, ме зашеметяват, се появява цял куп от значения, цветове, думи, милувки, аромати, гледки, движения, които се появяват, покриват ме, отнасят ме далеч и ме пренасят отвъд нещата, които виждам, чувам, мисля; "възвишеният" обект се разтваря във възторга на бездънната памет. Памет, която момент по момент, спомен по спомен, обич след обич превръща този обект в ослепително сияеща точка, в която се взирам, за да бъда."
~~~~~~~~~
Снимка: http://offnews.bg/news/Kultura_33/IUliia-Krasteva-idva-u-nas-tarsi-sauchenitci-i-priiateli-ot-detstvoto_357902.html

Анита Десаи - 24.06.1937 г.

"Обикновено, чувството на разочарование следва всяка моя книга, която пиша, защото се оказва, че не е точно това, което съм имала намерение да създам. Все пак това разочарование се превръща в мотивация да напиша следващата."

"Опитвам се да си представя връзките между героите и по този начин се заражда сюжетът."

"Където и да отидеш, мястото става по някакъв начин част от теб."
~~~~~~~~~
Снимка: https://writingonwomenwriters.wordpress.com/category/anita-desai/

Ребека Хардинг Дейвис - 24.06.1831 г. - 29.9.1910 г.

"Със сигурност никой човек няма по-къса памет от американеца."

"Ако вътрешната светлина е може би божествена, то външната част на лампата определено е евтина. Уитман е бил от началото до края скучен, досаден позьор."

"Случи ми се да срещна много от хората от моето време, които светът се е съгласил да нарича велики."

~~~~~~~~~
Снимка: https://news.lib.wvu.edu/2014/09/29/rebecca-harding-davis/