събота, 30 април 2016 г.

Джон Бойн - 30.04.1971 г.







„Искам да пиша истории, които наистина имат значение, които имат смисъл в тях. Не се интересувам от вампири.”

„Когато започвах, си мислех, че живота на писателя е лесен, доколкото си стои вкъщи, пише книга, издава я и продължава със следващата. В наши дни обаче писателите трябва също да са изпълнители. Прекарвам голяма част от годината си в турнета за представяне на книгите ми или посещавайки международни литературни фестивали, а хората го очакват. Когато те са ти отделили един час, за да те чуят, трябва да им отвърнеш с добро представление, а това е умение, което се развива с течение на времето. Има такава дихотомия между двата свята: първият е толкова личен и самотен, живот в ума, а вторият е толкова публичен и театрален. За щастие, обичам и двата.”

„Мисля, че липсата на самоосъзнаване е важна. Чувството, че човек може да опита различни стилове, различни начини на писане, без да е необходимо всичко да е отлично. Като млад писател е ясно, че няма как всичко да бъде издадено, така че си струва да се експериментира.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/John_Boyne

Ани Дилар - 30.04.1945 г.






„Не пиша една книга толкова, колкото седя с нея, като с умиращ приятел. Държа ръката ѝ и се надявам да се подобри.”

„Много писатели почти не правят друго, освен да седят в малки стаи, припомняйки си реалния свят.”

„Всяка книга има вродена мъчнотия, която писателят открива тогава, когато въодушевлението му намалее.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.neh.gov/about/awards/national-humanities-medals/annie-dillard

Филис Кристин Каст - 30.04.1960 г.







„Като спешен писател на любовни романи създавам такива мъжки герои, че почти няма жена, която да не ги обожава и почти няма реален мъж, който да се доближава до тях.”



„Ако се страхувате да излагате на хартия своите мечти, мисли, желания и фантазии и да ги споделяте със света, значи писателската кариера не е за вас.”



„При романите за юноши трябва да изкарвате на пазара много книги и бързо. Тийнейджърите няма да чакат с години следващата ви книга.” 
~~~~~~~~~
Снимка: http://sognandoleggendo.net/discussione-goddess-of-spring-by-pc-cast/

Лари Найвън – 30.04.1938 г.







„Съществува технически, литературен термин за онези, които бъркат мненията и вярванията на героите с тези на автора. Терминът е „идиот“.“

„Човек се учи да пише, като пише разкази. Не спирайте да пишете разкази. Парите са в романите, но писането на разкази поддържа стила ви ясен и целенасочен.“

„Никога не се срамувайте от нещо, което сте решили да напишете. (Помислете за това, преди да го пуснете на пазара.)“
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.investors.com/news/management/wisdom-to-live-by/quotes-of-the-day-writer-larry-niven-on-imagination/

петък, 29 април 2016 г.

Рафаел Сабатини - 29.04.1875 г. - 13.02.1950 г.







„Съжалението за пропуснатата възможност е най-лошият ад, който една жива душа може да преживее.“

„Отворете историята на миналото на която си пожелаете страница и ще откриете съвпадения, довели до събития, които и най-малкият късмет би могъл да предотврати. В действителност, съвпаденията могат да бъдат определени като инструмент на Фортуна за формиране на съдбите на хората и държавите.“

„Очаквате искреност у човека, когато лицемерието е основният закон на човешката природа? Всички сме откърмени с лицемерие, обучавани сме в него, живеем чрез него и рядко си даваме сметка, че го правим.“
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.liveinternet.ru/tags/%D0%E0%F4%E0%FD%EB%FC+%D1%E0%E1%E0%F2%E8%ED%E8/

четвъртък, 28 април 2016 г.

Тери Пратчет - 28.04.1948 г.







„Историите на въображението имат тенденция да разстройват онези, които нямат такова.“

„Писането е най-доброто забавление, което можете да си създадете.“

„Трябва да пиша, защото ако не го правя, скоро ще започне да ми блъска главата отвътре.“

„Винаги съм усещал, че това, което притежавам не е въображението – всеки има въображение. Това, което притежавам, е безмилостно контролирано въображение. Това, което изглежда като дива измислица, в действителност е много добре пресметнато.“

„Никой не усъвършенства ума си повече от един автор: прекарваш много време вътре в главата си, анализирайки какво мислиш за различни неща и накрая се появява философия.“

„Пет удивителни – сигурен знак за побъркан ум.“
~~~~~~~~~
Снимка:http://indy100.independent.co.uk/article/redditors-are-making-sure-terry-pratchetts-name-lives-on-forever--lJjYpijRag

Харпър Лий - 28.04.1926 г.







„Много повече от въпрос на изписване на думи, писането е процес на самодисциплина, която трябва да научиш, преди да се наречеш писател. Има много хора, които пишат, но мисля, че те са доста различни от онези, които трябва да пишат.“

„Бих посъветвала всеки, който иска да направи писателска кариера, преди да развие таланта си, да развие дебела кожа.“

„Всеки писател, който си струва, пише, за да се хареса на себе си. Това е нескончаема самоизследователска работа. Екзорсизъм – не е задължително да е на неговия демон, но на неговото божествено недоволство.“

„Днес, седемдесет и пет години по-късно, в едно пренаселено общество в което хората имат лаптопи, мобилни телефони, джобни плеъри, аз все още се ровя в книгите. Моменталната информация не е за мен. Предпочитам да се ровя сред купчини книги, защото когато се потрудя, за да науча нещо, го запомням.“
~~~~~~~~~
Снимка: https://www.theedgesusu.co.uk

Иън Ранкин - 28.04.1960 г.







„Не мога да пиша роман, докато пътувам, но мога да редактирам, да изпращам имейли и да решавам проблеми със сюжета. Завиждам на писателите, които могат да работят върху книгите си, докато пътуват, но на мен ми трябва домашните удобства и уют – кафе, музика, бисквити. Трябва да съм си в кабинета. Там мога да си играя на Бог.“

„Започвам деня си с кафе и вестниците, след това понякога се занимавам с имейлите. Понякога обаче се размотавам. В кабинета си имам уредба, пускам музика и сядам на канапето, когато размишлявам, пред бюрото, когато си записвам по-дълги бележки на ръка, или някъде другаде, ако пиша на лаптопа си. Компютърът ми не е последен писък на модата, дори не е вързан с интернет, но съм написал последните си седем или осем романа на него и ми върши добра работа.“
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.cbc.ca/news/canada/british-columbia/ian-rankin-q-and-a-with-crime-writer-1.3327300

сряда, 27 април 2016 г.

Пенчо Славейков - 27.04.1866 г. - 10.6.1912 г.






Поет

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

„Вий питате какъв съм! Втори път,
чесъм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? – казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята –
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях – и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.

Такова слънце в моето сърце
не грееше: то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета – тъй небото отреди –
да пей, свободни птички както пеят...”

Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.sabori.bg/liter_fest/view.html?oid=1880