Джеймс Салтер - 10.06.1925 г.

„Писането е най-важното нещо в книгите, които са ме впечатлили. Чета заради стила. Обикновено историята не е чак от такова значение. Думите са тези, които ме впечатляват.”

„Настъпва момент, в който разбираш, че всичко е сън. Тогава осъзнаваш, че единствено това, което е написано има някаква възможност да е реално.”

„Като погледна назад, виждам живота като самотна игра, в която винаги ти си на ход.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.huffingtonpost.com/michael-stewart/james-salter-interview-th_b_3437459.html

Морис Сендак - 10.06.1928 г. - 08.05.2012 г.

Макар че не е писател, Морис Стендак е признат за може би най-големия илюстратор на детски книги. Роден в Бруклин в семейство от унгарски произход, Стендак рисува от девет годишна възраст. През 1951 г., когато започва кариерата си на илюстратор, работи върху повече от шестдесет заглавия. Сендак преобръща традицията в детските илюстрации в Щатите и през 1963 г. е бил обект на големи критики за това, че в илюстрациите му имало насилие и подлагали под съмнение авторитета на родителите, но през 1970 г.получава наградата „Ханс Кристиан Андерсен” за цялостно творчество и остава един от най-талантливите илюстратори на своето време.

~~~~~~~~~

Снимка: http://www.pbs.org/wnet/americanmasters/maurice-sendak-about-maurice-sendak/701/

Грегъри Макгуайър - 09.06.1954 г.

„Не станах писател, защото искам да правя пари. Станах писател, защото обмислям твърде много, но това ми харесва и единственият познат ми начин, по който може да се разсъждава с известен финес, е като се разказват истории.”

„Никога не започвам да пиша книга, освен ако нещо не ме боде от вътре. Нещо трябва да ме тормози, като комар,  докато се наложи да направя нещо, за да облекча сърбежа.”

„Хората, които твърдят, че са зли, обикновено не са по-лоши от всички останали. (...) Именно от тези, които твърдят, че са по-добри от останалите, трябва да се пазим.”

„Там, откъдето съм, вярваме в най-различни неща, които не са верни. Наричаме ги „история”.”

„Светът рядко показва пряко смисъла си. Той шепне на свой език и с неясни условности, чрез своя система от символна образност, в която всеки елемент има свое значение в зависимост от разположението му спрямо останалите знаци.”

~~~~~~~~~
Снимка: http://bibliodaze.com/2014/04/gregory-maguires-egg-and-spoon-acquired-by-universal/

Патриша Корнуел - 09.06.1956 г.

„Отказът не е вариант. Никога няма да си добър в писането, когато го правиш за първи път, също както начинът по който Надал удря топката днес не е този, по който я е удрял, когато е хванал ракета за първи път. Единствения начин по който можеш да станеш по-добър е като го правиш непрекъснато. Някои хора са късметлии, първите им книги са издадени и са добре приети. На мен ми отне много усилия и първите ми книги трябваше да бъдат отхвърлени. Те бяха само учебен процес. Никога не бих се опитала да ги издам днес.”

„Това, което мога да кажа на писателите е: излезте и правете нещо. Недейте само да четете книгите на другите. Излезте навън за някое приключение. Когато четете Хемингуей, знаете, че той е изпил онази бира, бил е в онзи ресторант, застрелял е онзи слон. Разбира се, не препоръчвам на хората да ходят да стрелят по слонове, но излезте навън и направете нещо. Трупайте реални преживявания, които после ще можете да описвате.”

„Способността на хората да са любопитни винаги е съществувала. Най-големият ни дар са очите, сетивата ни и възможността да разсъждаваме.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/File:Patriciacornwell.jpg

Джеймс Келман - 09.06.1946 г.

„Деветдесет и девет процента от английската литература разказва за хора, които никога не им се е налагало да се притесняват за пари.”

„Емпатията е от жизнено важно значение. Емпатията трябва да идва преди симпатията.”

„Очевидно, като писател трябва да се замислите защо работата ви предизвиква такова отрицание, защото това, което искате да прави, е просто да пишете истории възможно по-добре. Работа е проста: хората не искат да виждат себе си в литературата. Знаят, че на улицата има хора, които нямат пари, които вероятно са принудени да просят, но не искат да четат за тях. Това ги кара да се чувстват зле и искат да ги заметат под килима.”
~~~~~~~~~
Снимка: https://pen.org/event/2013/03/20/lunchtime-literary-conversation-james-kelman-and-emmelie-prophete