„Ако имам някаква трайна вяра по отношение на
писането си, то тя е в силата на въображението ми и се надявам въображението ми
винаги да ме изненадва, да ме дърпа и води по неочаквани пътеки, също както се надявам,
че то ще продължи да ме изправя срещу някои неща, които ще припозная като своя
особена територия, което също е процес на откриване, а не на предубеждение.
Нямам притеснения за потенциала на
художествената литература като такъв или за привилегията и радостта (въпреки
агонията) да пиша. Къде другаде бихте могли да имате такава свобода в
изразяването? Къде другаде бихте могли да комбинирате по такъв богат и интимен
начин света на идеите и света на конкретната реалност? И къде другаде може да
знаете – или поне да се надявате – че за всеки индивидуален читател всеки акт
на сътрудничество между автор и читател, самото преживяване, ще бъде някак
различно? Имам огромна вяра в това невидимо, съвместно преживяване, макар че
докато пиша, никога не мисля за читателя.
Струва ми се, че художествената литература върши
по свой специфичен начин това, което всички трябва да правим: да вложим в
умовете си преживявания, които не са наши. Това не е малко или лесно нещо –
всичките ни морални и социални претенции са заложени върху него. Така че също
нямам притеснения и за важността на белетристиката.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://www.spectator.co.uk/2014/07/england-and-other-stories-by-graham-swift-review/
Няма коментари:
Публикуване на коментар