(Истинско име – Роман Кацев, втори псевдоним –
Емил Ажар. Единственият писател, печелил два пъти наградата „Гонкур”.)
„И не ви казвам, че човек не може да живее и
без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват
нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до
момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да
потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка.
И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре
с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски
опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е
писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една
жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици,
разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на
всичко, което остава да направите.”
„За Бога, нали ви го обясних. Когато сте
щастлив, животът придобива значение и страхът от смъртта нараства.”
„Животът е сериозно нещо поради своята
незначителност.”
„Любовта е най-вероятно най-добрата форма на
диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.”
„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават
огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да
не се състои.”
„Стърчах насред стаята и прегръщах своите
улики за човечност, за да не се издам, но няколко от тях все пак се търкулнаха
по бузата ми при опит за бягство.”
„...и аз мълчах с цялото си дар слово, на
което съм способен.”
~~~~~~~~~
Снимка: http://alchetron.com/Romain-Gary-1380914-W
Няма коментари:
Публикуване на коментар