„Сънищата ни са втори живот
Легнахте си в леглото. Настанихте се сред
познатите ви неща, чаршафите, просмукани със собствената ви миризма и спомени,
сред одеялата, главата ви откри позната и мека възглавница, обърнахте се
настрани, докато свихте крака към корема, сведохте глава напред и прохладата на
възглавницата докосна лицето ви; след малко, след малко ще заспите, ще
забравите всичко, всичко ще забравите в мрака.
Ще забравите всичко: жестоката сила на
по-висшите; необмислено казаните думи, глупостите, работата, която не сте
успели да свършите, ограничеността, предателството, несправедливостта,
равнодушието; онези, които ви обвиняват и ще ви обвиняват, безпаричието си,
летящото време; времето, което въобще не минава; онези, с които не сте успели
да се съберете, самотата си, срама си, неуспехите си, безпомощността си,
жалкото си положение, бедите, всички беди ще забравите след малко. Доволни сте,
че ще забравите. Чакате.
Заедно с вас чакат и вещите около вас, онези
обикновени и познати шкафове в мрака или полумрака, чекмеджета, радиатори,
маси, подставки, столове, дръпнати завеси, съблечените и захвърлени дрехи,
пакетът ви с цигари, кибритът в джоба на сакото ви и чантата, часовникът ви; и
те чакат.
..................................................................
Ако все още не съм успял да заспя, мои любими
читатели, превръщам се в нещастен влюбен, следя нишката на спомените си и търся
образа на изчезналата любима, отварям всяка врата в града и търся следи от нея
и собственото си минало във всяко помещение, където пушат опиум, където нещо се
разказва, във всеки дом, където се пее...”
„Епитафия
Той мина своя век ту като в бляскав пир
Ту влюбен и самин, ту странен и сиротен,
Ту като никой друг, ту като стотний стотен –
Докле смъртта дойде при него най-подир.
И той я увеща за малко да почака,
Докле последен стих написа в самота;
В ковчега легна сам и угаси свещта –
И върху свойта гръд ръце той сложи в мрака.
А често бе ленив и гаснеше унило;
В мастилницата му засъхваше мастило –
И туй, що тук узна, съвсем бе малко то.
И в онзи зимен ден, щом от живота земен
Той бе позован към друг, наречен тук нетленен,
Замина, питайки: “Аз дойдох, но – защо?”
~~~~~~~~~
Снимка: https://en.wikipedia.org/wiki/G%C3%A9rard_de_Nerval
Няма коментари:
Публикуване на коментар