Константин Георгиевич Паустовски - 31.05.1892 г. - 14.07.1968 г.

„Не е писател този, който не е прибавил към зрението на човека поне малко зоркост.”

„Геният е толкова богат вътрешно, че каквато и да било тема, мисъл, случка или предмет предизвикват у него неизчерпаем поток от асоциации.”

„Във всяка област от човешкото познание се крие бездна от поезия.”

„Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа.”

„Така за пръв път се уверих, че най-важното нещо за писателя е най-пълно и най-щедро да покаже себе си във всяка творба.”

„Вдъхновението е като първата любов, когато сърцето бие силно в предчувствие за удивителни срещи, невъобразимо красиви очи, усмивки и недомлъвки.”

„Колкото по-прозрачен е въздухът, толкова по-ярка е слънчевата светлина. Колкото по-прозрачна е една проза, толкова по-съвършена е нейната красота, толкова по-силно отеква в човешкото сърце.”

„Твърдостта и сивотата на прозата често е резултат от хладната кръв на писателя – грозен признак за собственото му умъртвяване; но понякога това е просто неумение, свидетелстващо за недостатъчна култура.”
~~~~~~~~~
Снимка:  http://foma.ru/konstantin-paustovskij-povest-o-ego-zhizni.html